Каква е доктрината за първородния грях?

Ние, католиците, вярваме, че доктрината за първородния грях е основополагаща за разбирането на човешкото състояние. Според тази доктрина всички се раждаме в състояние на лишение от първоначалната святост и правда, в резултат на греха на Адам и Ева в Райската градина. Това не е грях, който всеки човек извършва индивидуално, а нещо, което всички ние наследяваме—петно в нашата човешка природа. Битие 3, 1-19 разказва за тази непослушност, която е засегнала цялото човечество.

За нас първородният грях не е лична вина, а състояние, което ни прави склонни към злото. Катехизисът на Католическата църква обяснява, че макар нашата природа да е наранена от този грях, тя не е напълно разрушена. Все още имаме свобода и отговорност, но се изправяме пред вътрешна борба, склонност към греха, наречена похотливост. Този порив към злото е присъщ на всеки от нас, както Свети Павел описва в Римляни 7, 15-23, където той говори за борбата между желанието да правиш добро и в крайна сметка да правиш зло.

Доктрината за първородния грях е от съществено значение, защото разкрива нашата нужда от спасение. Без нея мисията на Христос не би имала смисъл. Той дойде на света, за да изкупи човечеството, да ни освободи от това наследено състояние. Чрез Своята смърт и възкресение Иисус ни предложи път към помирение с Бога. Римляни 5, 12-21 говори за това как грехът влезе в света чрез един човек, Адам, но как спасението дойде чрез един, Христос.

Ние, католиците, също така разбираме, че кръщението е съществено в този процес. Кръщението ни пречиства от първородния грях и ни дава нов живот в Христос. Сам Иисус каза: "Никой не може да влезе в Божието царство, ако не се роди от вода и Дух" (Йоан 3, 5). Този тайнство е първата стъпка към живот в благодат и святост. Без него оставаме в състоянието на синове на Адам, далеч от божествения живот.