Защо католиците имат литургия на месата?

Литургията на месата е един от най-важните аспекти на католическата вяра, защото е начинът, по който вярващите участват в изкупителното дело на Христос по осезаем и духовен начин. Думата 'литургия' идва от гръцката дума 'leitourgia', която означава 'публична работа' или 'служение'. В Католическата църква литургията на месата не е само серия от ритуали, а живо и актуално честване на изкуплението, което Исус извърши за нас. Затова месата се счита за кулминация на християнския живот, когато вярващите се съединяват с Христос в Неговата Страст, Смърт и Възкресение.

Месата се разделя на две основни части: Литургия на Словото и Литургия на Евхаристията. В Литургията на Словото католиците слушат Светото Писание, което е живото и ефективно Слово на Бога. 'Защото Божието Слово е живо, ефективно и по-остро от всяко двуостро острие' (Евреи 4,12). Тази част от месата позволява на вярващите да медитират върху Писанията и истини на вярата. Върховният момент на тази литургия в месата е провъзгласяването на Евангелието, където Христос говори директно на сърцето на общността.

Втората част, Литургия на Евхаристията, е моментът, когато хлябът и виното се освещават и стават Тяло и Кръв на Христос. Исус установи Евхаристията на Последната вечеря, когато каза: 'Ето моето тяло, което се дава за вас; правете това в Моя памет' (Лука 22,19). Тук католиците активно участват в жертвата на Христос, която се предлага безкръвно на олтара. Литургията на Евхаристията е центърът на месата, защото в нея Христос отново се предлага за нас, а вярващите са поканени да се присъединят към тази жертва.

Литургията на месата не е само символично действие или спомен за минали събития. Тя е реално участие в пасхалното тайнство, където вярващите стават съвременници на спасителните събития на Христос. Както казва св. Павел, 'Всеки път когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде' (1 Коринтяни 11,26). Така месата е среща с Христос самия, който е реално присъстващ, особено в Евхаристията, но и в събранието на общността, в свещеника, който води, и в Словото, което се провъзгласява.

Освен това литургията на месата укрепва общността между вярващите. Като членове на Христовото Тяло те не участват в месата като изолирани индивиди, а като общност, обединена във вярата. 'Където двама или трима са събрани в Мое име, Аз съм между тях' (Матей 18,20). Следователно месата е общностен акт, който изразява единството на Църквата и нейното призвание да се покланя на Бога като едно Тяло.

Литургията на месата е отразяване на небесното поклонение. В Апокалипсиса Йоан описва небесната литургия, в която светците и ангелите без прекъсване славят Бога: 'Достоен е Агнецът, който беше заклан, да получи сила, богатство, мъдрост, сила, слава и похвала' (Апокалипсис 5,12). Така, като участват в месата, вярващите се присъединяват към вечната поклонение на Бога, предвещавайки пълнотата на небесния живот.